Във Фейсбук страницата на rabotatami.bg на лични съобщения се свързаха с нас от профил – без снимка, твърдящ че са роднините на шейсет и осем годишната майка от Добрич, която е в Атина – явно са се припознали.
Ние знаем и още подробности, но госпожо, когато майка ви се прибере я гледайте, защото достатъчно ви е обезпечила и плащала и нас ни хваща срам – след дъжд качулка, не е нужно хората да ви сочат с пръст сама се сетете.
Не искат да оставя имена, но ми разрешиха да цитирам, възмутени са от статията и коментарите, дадено им е право да кажат своето мнение. Надяваме са да са истина, защото желаем положително развитие.
Оставен е личен телефонен номер от госпожа от Добрич, твърдяща, че е нейна роднина, други данни не ни дадоха.
Моля пишете коментар под статията или ни изпратете, съобщение във Фейсбук на страницата на rabotatami.bg- моля, само тези, които разполагат с информация да пишат, за да оставим поне телефона на госпожата – роднина от Добрич.
Ще кача всяка нова информация, която бъде изпратена, понеже бях помолена да използвам възможностите, които имам, а и баща ми ще даде телефона на познатите му българи,които са я видели, това са нашите възможности./
Ново:
***към 19.05.2017г. вечерта.Телефонът на госпожата, твърдяща, че е дъщеря е оставен в магазин на площад Омония, където баща ми я е видял и разбрал за нея, и на хората, които са видели и са помагали вчера на госпожата, били са събрани пари и е трябвало да иде в посолството да извади пасаван, това е информацията, която ми пратиха.
Получихме и следното съобщение:“Dano
no zashto nikoi ne i dal telefon za da moje da se svurje s nas ne e imalo nujda ot subirane na pari nie imame vuzmojnst da se pogrijim za neq nqma na kogo da izpratim pari poneje nqmame vruzka s neq
Dano se svurjem s neq mnogo sme pritesneni!“
Посъветвахме ги да се свържат и с органите на МВР, а ние продължаваме да се интересуваме и да даваме гласност, въприки че не ни дават данните, за да ги публикуваме.
По-рано днес:
Помолих госпожата С. да разкаже и нейната гледна точка – цитирам буквално написаното:
“Така ние сме роднините на И. направихме всичко възможно тя да се прибере бяха и изпратени пари за пасаван и билет,но не веднъж я обраха на 8-ми май я очаквахме да се прибере, имаше билет и всичко беше наред очаквахме я с нетърпение понеже нямате си на представа под какъв стрес сме.Да звъним без резултат.
Искаме да се свържем с нея. Моля ви за съдействие. Искаме да я приберем час по-скоро!Просто последно я чухме когато и били откраднали документите и билета.Да и някой ако знае къде е просто да ни помогне нямаме вина затова,че няма как да се свържем с нея притесняваме се ужасно много за нея искаме да си я приберем у дома.Че сме много притеснени за майка ни и сме направили всичко възможно тя да се прибере,но за пореден път е била обрана и губим връзката си с нея
понеже няма как да се свържем с нея.Ако някой знае нещо нека се свърже с нас.
Искаме да я приберем час по-скоро.“
“Благодарим, ще направим възможното информацията да стигне до хората и дано можем да осъществим контакт.“ – наш отговор.
След известно време от същия профил, получихме ново съобщение:“… и само да ви кажа че е информацията която сте получили не е достоверна пари са и пратени и за посолството и за пътя и кой е баща ви и откъде познава майка ми?
и защо след като знае имена не се е свързал с нас за да помогне а пишете някакви неверни неща??????
знаете ли че може да бъдете съдени за това което сте написали?“
Нашият отговор във Фейсбук:
“Госпожо, никъде не сте видели имена, вие се припознахте, като….,това е лесно доказуемо и нямаме проблем, вие ни търсите за съдействие и отговор. Нашата цел е била да помогнем и да накараме други да помогнат, като предоставим информация чрез сайта и за това поискахме включително и вашата гледна точка, която може да е различна и правилна. Баща ми е бил на пазар я е видял с други българи случайно в Атина, и разказа историята, няма връзка с нея. Вие ни търсите все пак, ние проблеми нямаме, повтаряме че отговорът е ваше право, щом сте се припознали, като дъщеря й, както и да мълчите и да говорите. Ние не познаваме нито вас, нито майка ви. Нямам какво да кажа повече по въпроса.“
“Да но пишете статийки и това не е с цел да помогнете.“
“Госпожо, по този начин информацията стигна до вас, вие се припознахте и твърдите че сте дъщеря. Баща ми е един случаен човек българин, абсолютно случайно срещнал майка ви и като и като българин и човек изпитал съчувствие. Казахте ни да предоставим вашия телефон, да не посочваме вашето име, как да помогнем в момента?“
“Бясна съм за това ,че чета тези неща а немога да помогна понеже нямам връзка с нея как да я открия
някой.“
“Случайни хора българи са помогнали, случайно и вие се припознахте.“
“Дано някой се обади и знае къде е“
“Това е нашата връзка и възможности , ние не сме официална институция ще публикувам и да се надяваме на отговор. Баща ми също ще даде телефон и ще опита да се свърже с хората, с които е бил и са я видели, надявам се де се отзоват и помогнат. Очаквайте публикация,както се разбрахме и вие правете също възможно за всякакви връзки.“
Надяваме се и на българската общност в Атина да помогне, както и тези, които са я видели след 8 май и дано има добро развитие за госпожата, ние от разстояние може с това да помогнем.
* За последно нямаме отговор повече от жената, която ни писа в профила – до 19.05.2017г., но телефонът е оставен.
Св. Димитрова,
raboatatami.com