Де се е чуло, видело син баща вързан да води…

Хора с празни погледи, да виждаш жив човек, без живец, това е страшно. Да загубиш вяра, и това е страшно. И ако прогледнеш, може да е страшно. Животът не е справедлив, ако го търпим, сами ще го търпим. Правилата в тази държава са еднакви за всички и ако някои са над тях, то е защото и ние позволяваме това да се случва, знаем го и пием много горчиви чашки до дъното.

Някой и днес “ създаде“еничари“ , които да властват  и да тормозят всички, а ние да мълчим и да бягаме, като стадо без овчари, всеки да се спасява, където му видят очите. Ако някой от стадото,  надигне глава,  и види хаоса и осъзнае, че не може да са сами и трябват силни овчари, да му бъде удрян камшика и да бъде пращано замаян да върви, без да знае накъде, да се спасява сам.

 …Средата на 14 век е, султан Мурад І създава еничарски корпус и той става ударната сила на войската на Османската империя. Нарастват нуждите от хора за попълване на корпуса.Това налага създаването на данъка чилик/ кръвен данък/, който се изразява в периодичното събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи през пет или по-малко години. Подбират се най- здравите, интелигентни и красиви деца на възраст от седем до десет години, но често пъти се събират и деца на 5-6-годишна възраст.За периода 1395-1705 г. чрез кръвния данък са събрани не по-малко от 1/5 всички български деца.

 Отвлечените деца се изпращат в османски семейства, където се обучават на подчинение на султана и на турски език. След като пораснат, те биват отвеждани в Цариград, където учат не само военна техника, но им се дават познания по математика и изкуства. Дълги години се обучават да станат войни и да вярват в ислямската религия.  Когато асимилацията им била напълно завършена, а духът им пречупен – най-способните младежи били зачислявани в еничарския корпус. Те се превръщат в  бойци, всяващи ужас сред робското население .

Често, те били връщани по родните си места, където издевателствали над местните хора и своите роднини.

Т

…  Началото на 21 век,времена, в които всички правим избори…

Робството не било онова робство, а робите всъщност не знаели, че са роби. Ценност били парите  и за пари човек можел да продаде себе си – тяло, достойнство, вяра, роден брат. И близък срещу близък се увълчил.И всеки тръгвал, де където види сам да се спасява по света. Сам се съгласяваш да бъдеш еничарин и да служиш на чужди – продаваш се  сам,  предаваш се сам .

Така им било казвано и така им било показвано от онези дето ги водели, ама те сами си ги избирали, а пък на на ония дето не им пукало, други им ги избирали и накрая вървели три синджира роби.

А им било казвано, че не ставали, че един за друг не са стрували, че били лоши и те го повярвали.

И вярвали, че нищо не може да си  промени, защото са сами, защото дори своите не са свои и всичко ценно струва пари.

 “Де се е чуло видело син баща вързан да води, син баща вързан да води на града да гой продава. Вървели що са вървели, стигнали гора зелена, стигнали гора зелена, нашли са вода студена.

-Отпусни, синко, синджира, с водица да сай напия, с водица да сай напия, после продай ма, продаде. После кога ма продадеш, парици да сай насбереш, парици да сай насбереш, убава челяд да гльодаш. Убава челяд да гльодаш и тебей да та продадат.“-  народна песен от Родопите.

Изводът

Светлана Димитрова,

rabotatami.bg