Всеки ден в България е война – улична война. Война на агресията, грубостта, простотията, арогантността. Зад волана, каращото смачкано его се възвисява, това е единственото място, където откачените джигити могат да отпуснат душата си – да псуват да воля държавата, хората, да бъдат над закона, да създават правилата, да газят живота не само своя, но и чуждия. За един миг да създават тъмнина.
Гледате ги всяка вечер по новините, четете за тях във вестниците и по сайтовете. Те са водещата новина, всеки ден с нов герой и една и съща трагедия. На вас пука ли ви или вече ви минава покрай ушите? Това са новите варвари – надрусани или пияни, с платени книжки или елементарна липса на мозък – странно защо неосвидетелствани от психиатър. Те са зад волана и пътят им принадлежи. Те говорят по телефона или дънейки чалга до дупка, с влажни усти засмукват поредната бира, какво толкова – от една бира – те не се напиват.
Те може да са с последен модел на БМВ или раздрънкан Голф, синчето на татко или комплексара, който кляка на шефа от девет до шест, после кара като звяр на пътя, шматката, която се гримира на кръстовището и простака, който името не може да си напише, ама е взел листовките и кара, мухльото, паркирал на тротоара, пращащ майката с количката на пътя.
За тях няма правила, но искат да се спазват техните права. Вижте им празните погледи на тях не им пука, че ще погребат някой и ще разплачат цели семейства. Ще оставят скърбящи майки и почернени бащи. После ще си платят на адвокат, може и някоя условна присъда да им издейства , ако е с връзки ще бутне тук или там на някой съдия и “Пей сърце!“ – живота продължава. Застрахователят ще плати, нали животът струва пари. Книжка пак ще имат, и ще карат след някоя друга година. Пък и що да не бутнат после, където си трябва, нали всички се знаем в тая държава, пък и цената, колко струваме.
Всеки знае някой, който така си е отишъл и е ревал и още много ще ревем. Брали сме страха им джигитите, всичките.
После, на кой да се молим, на кое провидение да палим свещи или да се чудим утре, коя ли майка ще реве.
И държавата, какво?
На нея кой ли и вярва и кой ли е уважава, от сбирка на сбирка, от пи ар на пи ар, се изтупват нашите управници – по телевизията и ще обещават, лъжат и ще утешават за ден и за два. Ще се плащат пари за гръмки рекламни кампании – “ Не карай пил !“ и какво ли още не, които само, като ги видиш ще сменяш канала…
Ако видите такъв наркоман, пияница, психопат, който кара с висока скорост, наглец, който говори по телефона, идиот, но продължава да кара, когато има пешеходец на зебрата, мухльо, паркирал на мястото за инвалиди – ПОЗВЪНЕТЕ НА 112 – НЕКА ДА ГИ НАКАРАМЕ ДА РАБОТЯТ. МЪЛЧЕЙКИ, НИЕ ИМ ДАВАМЕ ПЪТ ЗА ДЕЙСТВИЕ, КАКТО И НА ВСИЧКО ЛОШО В ТАЗИ ДЪРЖАВА. МЪЛЧАНИЕТО, Е НАШАТА ВИНА Затваряйки си очите пред това, със сигурност ще позволим да се затворят и очите на някой друг.
СНИМАЙТЕ ГИ, НЕКА ДА ГИ ЗНАЕМ – И БЕЗ ТОВА СМЕ ЕДНА ШЕПА ХОРА. НЕКА БЪДАТ ИЗВЕСТНИ, ТЕ ГО ЗАСЛУЖАВАТ! ОБЩЕСТВОТО, МОЖЕ ДА БЪДЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯ СЪДНИК.
Пуснете ги на вашата стена, изпратете ги на някой сайт – те го заслужават, защото искат да бъдат забелязани по подобаващ начин.
Не позволявайте на вашия познат пияница, наркоман или агресор да се качи в колата , не се качвайте с такъв човек в автомобила.
Нека настояваме за по-голяма отговорност за нарушителите и засилени мерки на пътя от страна на полицията.
И да носим и лична отговорност за това.
ПОКАЗВАЙКИ НЕТЪРПИМОСТ КЪМ ДЖИГИТИТЕ , СПАСЯВАШ ЖИВОТ, А И СВОЯ.
Светлана В. Димитрова,
rabotatami.bg
снимка : Интернет – илюстративна, за да онагледи статията