Трудови права и задължения

Професионална болест. Обезщетения, осигуряване, освидетелстване, и още…


Работа в нездравословна работна среда, неспазване на изискванията за предпазни мерки за извършване на определена работа, липса на почивка и още много други причини могат да доведат до “професинолна болест“. А голяма част от работещите в България, могат да изкарат списък с болежки, които са последица на извършваната от тях работа.  От хората работещи по цял ден на компютър до тези работещи на високото скеле, всяка професия носи своите рискове. Дали и вашето заболяване може да се счете за професионално, кои са осигурени лица и условията за получаване на обезщетение, и още…

1. Определение на “Професионална болест”

“Професионална болест” е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването./определение от noi.bg/

Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.

2. Разграничение между трудова злополука и професионална болест

Разликата от трудовата злополука и професионалната болест  идва от изискването за внезапност на трудовата злополука, а при болест имаме едно дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него.  Интересното тук, е реждането в  чл. 73, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза е разпорежда, че не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. Те обаче могат да са професионални болести, стига да са причинени от факторите на работната среда.

3.Осигуряване за трудова злополука и професионална болест. Осигурени лица

Осигуряването за трудова злополука и професионална болест се осъществява от задължителното държавно обществено осигуряване. Средствата за него се обособяват във фонд “Трудова злополука и професионална болест” (ФТЗПБ).

Задължително осигурените обществени групи за рискове като “трудова злополука” и “професионално заболяване” са:

– работници и служители, работещи при един или при повече от един работодател, без значение от вид на работата, начин на заплащане и източници на финансиране;държавни служители; съдии, прокурори, следователи, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;военнослужещите, съобразяващи се със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавни служители, изпълняващи задълженията си по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, служители в Главна дирекция -“Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи; членове на кооперации, трудещи се и получаващи трудовите си възнаграждения в кооперацията;изпълнители по договори относно управлението и контролът на различни търговски дружества, еднолични търговци, неперсонифицирани дружества, както и синдици и ликвидатори;обществени групи, които упражняват трудовите си ангажименти и получават доходи на изборни трудови позиции;служители, имащи духовно звание от Българската православна църква и други вероизповедания, които са регистрирани Закона за вероизповеданията;специализанти, получаващи работните си възнаграждения според договори за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на Закона за здравето; морски служители;

 

!!! Самоосигуряващи се лица и получаващите възнаграждения по извънтрудово правоотношение  не са обекти на осигуряване за трудови инциденти и заболявания, възникнали по време на трудовия процес.

 

4.Право на какви обезщетения имат работниците и  служителите?

При възникването на трудови. злополуки и професионални заболявания, осигуряващите се лица или наследниците им имат правото на:

– финансово обезщетение за временна нетрудоспособност;

– финансово обезщетение при евентуално трудоустрояване;

– лична или наследствена пенсия за възникнала инвалидност;

– финансова помощ за провеждане на профилактика и рехабилитация;

– еднократно подпомагане при смърт.

Увреденият работник или служител може да търси обезщетение за причинените му вреди, щом те са резултат от трудова злополука или професионална болест и са му причинили трайна неработоспособност.

Обезщетението  е 90% от доходите на осигуреното лице и се изплаща от първия ден на неработоспособността до пълно възстановяване или доказване на трайна нетрудоспособност. В болничният лист се посочва видът на неработоспособност, необходимостта от и вида на лечението и продължителността на отпуска. Оценка за степента на загуба на работоспособност се прави от медицинските експертни комисии към Министерство на здравеопазването.

Осигурените лица,  загубили 50% или повече от работоспособността си поради  трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност, независимо от продължителността на  осигурителния си стаж.

Месечната пенсия по инвалидност е в размер между 30-40% от доходите на осигуреното лице и в зависимост от  загубата на трудоспособност (между 50-90% и повече). Минималната пенсия за инвалидност е 100-125% от минималната пенсия за старост според загубата на работоспособност. Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука не може да бъде по-малък от размера на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В случай на смърт на работник, наследствената пенсия се определя като процент от личната пенсия на починалото осигурено лице, както следва: 50% при един наследник; 75% при двама наследници; и 100% при трима и повече наследници. Наследствена пенсия се предоставя като обща сума за всички лица, които имат право (съпруг, деца, родители) и се разделя по равно между тях.  Минималният размер на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от 75 на сто от минималния размер.

5. Носи ли работодателят отговорност и какво обезщетение може да получи работникът или служителят от него?

Увреденият работник или служител може да получи обезщетение от работодателя и  ако наред с това получава пенсия за инвалидност или обезщетение на временна неработоспособност , като обезщетението от общественото осигуряване е от значение само за размера на дължимото от работодателя обезщетение.

Имуществената отговорност на работодателя може да бъде ангажирана за обезщетяване на пропуснати ползи от разлика над получаваната пенсия до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО – чл. 200, ал. 3 от КТ. Крайният срок, в който може да се претендира разлика между заплащането преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия е до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за осигурителен стаж възраст, като този срок може да бъде продължен най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на определената сума /точки/ от възрастта и осигурителния стаж по чл. 68 КСО. Това е така, защото именно поради увреждането от професионалното му заболяване или трудовата злополука работникът е лишен от възможността да работи до навършване на посочената възраст и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази възможност.
Няма пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим.Могат да се претендират неимуществени вреди / болки и страдания/ на основание чл. 52 от ЗЗД.
В случай, че здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т. е. когато влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност.
Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях.
Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването.

Пострадали служители от трудови инциденти или заболелите от професионални заболявания задължително получават лекарска подкрепа, медикаменти, медицински изделия и различни помощни и технически средства в съгласие с реда, установен в общите здравноосигурителна и социална системи за подпомагане.

6.Кой е компетентният орган, който определя налице ли е влошаване на състоянието на увредения работник или служител?

ТЕЛК е медицинският орган, който е компетентен да се произнесе по административен ред . Лекарската комисия трябва да извърши личен преглед на лицето и проверка на съществуващата медицинска документация и след спазване на установения ред да даде заключение налице ли е причинна връзка между осигурения социален риск и влошаването на здравето на пострадалото лице.

 При непълноти в проучването на ТП на НОИ, ТЕЛК (НЕЛК) може да поиска допълнителна информация от работодателя или от ТП на НОИ. ТЕЛК (НЕЛК) разполага и с възможността по чл. 59 НМЕ да насочи лицата за допълнително изясняване във връзка с потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на болестта към отделенията и клиниките по професионални болести.

Явно е, че за правилната преценка следва да се събират максимално широк кръг от доказателства. Въпреки това, може да се стигне до незаконосъобразно произнасяне. Обжалванията и възраженията от страна на освидетелстваните се правят  срещу решенията на ТЕЛК – в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК. Ако и тогава освидетелстваният не е удовлетворен, наред идва съдебната защита.

Решенията на НЕЛК се обжалват пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В хода на съдебния процес, установяването на вида на здравословното увреждане и причинната връзка с изпълняваната работа изисква специални знания из областта на медицината. За да се извърши надлежна проверка на решението на НЕЛК, на основание чл. 159 ГПК, във вр. с чл. 144 ГПК,  административният съд назначава съдебно-медицинска експертиза, която се извършва по преценка на съда от вещи лица лекари, специалисти по трудова медицина и по съответните заболявания, чиито характер се изследва.

Срокът на експертното решение, с което се признава професионалната болест, е 3 години, след което лицето се преосвидетелства по реда на НМЕ.

Правната уредба за професионалните заболявания се съдържат: в Кодекса за социално осигуряване, Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд,  Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести.

Свeтлана Димитрова,

rabotatami.bg

 

 

Коментари

коментирай