Понякога имаме нужда от вдъхновение и окуражаващи думи да продължим напред. Сигурно сте абонат на десетки страници във Фейсбук и всеки път, когато влизате в профила си и на стената ви изскачат вдъхновяващи мисли на велики умове, цитати от книги – правите го за разсейване, лайквате постовете, казвате си: “ Но това го знам!“ или “ Това, все едно аз съм го казал.“ Все пак, това са Пауло Коелю или Елиф Шафак… Поне моя поток от новини, а като гледам статистиката и на милиони други хора, е съставен от такива “вдъхновяващи“ постове.
Не винаги може да намерим вдъхновение и подкрепа в реалността – едно потупване по рамото или пък сили сами да се кажем, че можем да продължим напред. Търсим причини, за това което ни се случва навсякъде другаде, но не и в себе си.
Има хора, които се учат от собствените грешки и по-умни и са способни да отчитат причините за чуждите грешки, като не ги допускат, трети могат да видят грешките си само, когато някой им ги посочи. Някои ще научат урока и ще продължат напред по-силни, други както и в училище ще продължат да ги повтарят дотогава, когато научат урока си и ще преживеят поредната криза. На някои трябва да им се дадат съвсем малки насоки и могат да постигнат чудеса.
Думите са сила, която отваря врати и те са тези, които са извор на сила.
Даваме ви сила и сила ще ви представим, един от най – цитираните автори, които може да срещнете във Фейсбук постовете, заедно с Робин Шарма, Коелю, Дийпак Чопра и другите съвременни гурота, които вдъхновяват и дават модели на мислене – Анди Андрюс, американски писател и лектор, чиито книги са се превърнали в бестселъри. Той започва кариерата си като комедиен артист. Избран е за комик на годината с гласовете на повече от хиляда негови колеги за две последователни години. По-късно се отдава на писане. Славата идва с една от първите му книги – The Travelers Gift (на български – под заглавие “Съкровищата на пътешественика”) става бестселър на “Ню Йорк Таймс” и е преведена на повече от двайсет езика. Била е отхвърлена от 51 издателства, преди да бъде издадена.
Името на Анди Андрюс е познато в България с “Проницателят”. Там главният герой е загадъчния Джоунс – един стар скитник, благословен с дарбата да вижда онова, което другите пропускат и знае, че няма безизходна ситуация. Той обикаля из крайбрежния град и дава помощ на всеки отчаян, посявайки в душите мъдрост, и повеждайки за ръка, даваща надеждата.
Ето и няколко от неговите вълшебни думи, които ще ви дадат сила или ще ви накарат да се замислите.
1. „Не забравяйте, че преди зазоряване е най-тъмно. Не забравяйте, че никоя буря не трае вечно. Не забравяйте, че винаги ще има утре. Не забравяйте, че животът е чудесен!“
2. “Започнете да правите нещо, ще си спомните истинската си цена. И което е още по-важно – другите ще го оценят. А знаете какво се случва с ценните хора, нали? Предоставят им се възможности… Действайте незабавно!” -“Последният жокер”( нямаше как да не го вмъкна)
3. “Човек може да направи всичко, което поиска. Може да постигне всичко, което пожелае. Нещата не опират до пари. Нито пък до липса на време. Когато трябва да постигнеш нещо велико в този живот, обикновено онова, което ти липсва, е идея. Времето и парите, приятелю, също са въпрос на гледна точка.
Много от съкровищата на живота остават скрити за нас просто защото ние самите никога не ги търсим. Често не задаваме правилните въпроси, които биха могли да ни отведат към решението на всички наши проблеми. Толкова сме оплетени в страхове и различни неща, за които съжаляваме, че всяка надежда ни се вижда като глупав авантюризъм.”
4. “Мислил ли си някога колко често ние съдим за себе си по намеренията, които имаме, докато за всички други хора съдим по техните реални действия. Намеренията без реални действия са обида за онзи, който очаква най-доброто от теб.”
5. “Понякога всичко, от което човек се нуждаем, е нова гледна точка.”
6. “Запомни: Онова върху, което съсредоточиш мисълта си, започва да пораства…”
7. “Мисли, изпълнени с благодарност, носят щастие и удовлетворение на всеки един човек.”
8. “Време е да спреш да позволяваш на миналото да контролира съдбата ти днес.”
9. “Защо всички си мислят, че когато кажат “Бог поставя всекиго там, където Той пожелае”, то Бог ще постави точно тях на върха на планината или в някоя голяма къща, или пък на първия ред?… Всеки иска да е на върха на планината, но както добре знаеш, там има само камъни и е много студено. На върха на планината нищо не расте. Да, гледката е страхотна, но за какво ти е тази гледка? Тя само открива пътя по-нататък, показва ни следващата цел. Но за да достигнем тази цел, трябва да слезем от планината, да прекосим долината и да започнем да се изкачваме по следващата височина. Но тъкмо в долината, докато бавно напредваме през гъстата трева и плодородната пръст, научаваме онова, което ни позволява да изкачим следващия връх на живота, съзряваме за изкачването на този връх. Та мисълта ми е, че в момента ти се намираш точно там, където трябва да си…”
10. “Когато се съсредоточиш върху онова, от което се нуждаеш, ще установиш, че количеството и размерът на нуждите ти ще започнат да нарастват. Ако се замислиш само за онези неща, които нямаш, скоро ще се сетиш за още много допълнителни неща, които дори си забравил, че нямаш и това ще те накара да се почувстваш още по-зле! Ако фиксираш съзнанието си върху мисълта за загуба, е много вероятно да загубиш… Но мисли, изпълнени с благодарност, носят щастие и удовлетворение в живота на всеки човек…”
11. ” Четирийсет процента от нещата, за които се тревожиш, няма изобщо да се случат… Други трийсет процента от нещата, за които се тревожиш, вече са се случили. В миналото. А цялата тревога на света не може да промени нещо, което вече се е случило, нали така?… Около дванайсет процента от всичките ни тревоги са насочени към несъществуващи неща, които си въобразяваме във връзка със здравето си. Боли ме коремът. Дали нямам рак? Боли ме главата. Дали не е тумор? Татко умря от инфаркт на шейсет години, а аз съм вече на петдесет и девет… Други десет процента са жалките ни дребни тревоги за това какво мислят другите хора за нас. А ние нищо не можем да направим по въпроса какво мисли някой друг за нас… Осем процента остават за наистина вероятните, основателни и смислени тревоги. Но не забравяй, че повечето от тези истински тревоги се отнасят за неща, с които човек спокойно може да се справи. Повечето хора губят толкова време в тревоги за неща, които никога няма да се случат или за неща, които не могат да бъдат контролирани от никого, че не им остава никаква енергия за онова, с което всъщност могат да се справят…”
12. “-На един кей са кацнали 5 чайки. Едната от тях решила да отлети. Колко чайки са останали на кея? -Ами… четири. -Не- отвърна Джоунс. – На кея са си останали 5 чайки. Да решиш да отлетиш и наистина да отлетиш са две различни неща. Слушай ме сега внимателно. Независимо от широко разпространеното противоположно мнение, намерението да сториш нещо не притежава абсолютно никаква променяща сила. Петата чайка може да има намерение да отлети, може да е решила да отлети, може да си говори с останалите чайки колко прекрасно е летенето, но докато сама не размаха крила и не се издигне във въздуха, тя продължава все така да си стои на кея. Между нея и останалите четири чайки на практика няма никаква разлика. По същия начин няма разлика между човек, който възнамерява да живее по различен начин, и човек, на който това изобщо не му минава през ума. Мислил ли си някога колко често ние съдим за себе си по намеренията, които имаме, докато за всички други хора съдим по техните реални действия. Намеренията без реални действия са обида за онзи, който очаква най-доброто от теб. “Имах намерение да ти донеса цветя, но не ти донесох.”, “Мислех да се прибера у дома за рождения ти ден, но…”
Светлана Димитрова,
rabotatami.bg