Телевизор с безброй цветове, телефон с неограничени минути, обувки за стотици, договори за милиони и всичко това в един сив свят, в който няма с кого да си кажеш и една дума, в който обувките са повече от хората, а босите са повече от обутите, в който сам си слагаш главата на дръвника и се подписваш, че палача не носи никаква отговорност за действията си. Странното е, не че се случва, а това че никой не го вижда.
Да помислим за нещо обикновено- маратонки. Кога си купи последно? Колко време издържаха? А помните ли онези от преди 25 години? Как да не ги помни човек- бели, шити, с неизтъркващи се подметки, издържаха и в дъжд, и в сняг, и в кал дори, една гъбка и пак бяха като нови, може би още се мотаят в някое мазе, таван или килер. Ах, тези маратонки! Колко много означаваха…
Да се върнем в настоящето. В настоящето, където хиляди модели маратонки ни посрещат на всеки ъгъл, лесна работа- отиваш, избираш, купуваш. Но защо да отиваш? Поръчай си от интернет, ще ти ги доставят до вратата. Избираш. Какво има да му избираш? Всички модели си приличат, нали все пак трябва да сме вкрак с тазгодишната мода. Остана да купуваш. О да, купуваш, както купи и миналата година, както ще купиш и догодина. Но това е само началото, следват палто, панталони, якета, обувки и какво ли още не.
Но чакай, на комшията му е с 3 инча по-голям. Да, телевизора. Хайде пак пред компютъра, клик, клик и до 24 часа е пред вратата, нищо че трудно минава през нея и трябва да стоиш на 10 метра от него, за да може да го гледаш нормално.
Прибираш гаранцията на новата си придобивка и забелязваш, че договорът с мобилния оператор изтича, точно си изплатил телефона, време е за нов апарат, нов договор. И така година след година, вещ след вещ.
И за какво е всичко това?
Даваме здравето си- физическо и емоционално, за да работим, работим, за да пазаруваме, пазаруваме за да се чувстваме задоволени в средата, в която живеем.
Но защо?
Не ни е заложено в човешката същност да имаме нужда от нова кола, от по-голям апартамент, от хубави/ скъпи вещи. Всичко това ни е наложено, изкуствено създадената нужда да харчим, за да сме щастливи. Подменяме вещите със замах, за да се чувстваме заможни и можещи, процентът ни на чуствителност се занулява с всяка следваща покупка.
Резултатът от всичко това- започваме да сменяме хората, също като вещите. Защо? Защо са ни нужни пари, за да сме добре? Защото светът е такъв. Да, но ние сме го направили такъв, и пак ние трябва да се замислим накъде сме се запътили и какво ще се случи ако продължим.
Трудно си е да живееш в днешно време. Отвсякъде някой иска нещо от теб- да платиш, да направиш, да купиш. Нищо ли не зависи от теб?
Ще споделя една мечта, мечта не по- голяма от декар-два, с къщичка и подреден двор, някъде далеч, далеч в миналото даже, където всичко е просто, просто всичко зависи от теб.
Мечта, в която няма марки, компании, мода и реклами, където знаеш какво ядеш, защото сам си го направил, където работата не свършва, но знаеш че удовлетворението те очаква всяка вечер, където се чувстваш човек, защото си такъв.
Всеки заслужава мечта, която не може да се купи.
Помечта ли ?
Автор: Илина Станева
Снимка:Илина Станева
rabotatami.bg