Май месец е. Пролетта е в разгара си, зеленото само сега е толкова зелено, ягодите са толкова сладки, а черешите толкова червени, вкусни и модно скъпи. Дъждът се редува със слънце. Майски размисли и страсти, мода майскохейтърска-абитуриентска, чешещоезичеста.
Време за балове. Рокли, прически, да съберем да почерпим родата, да развържем дисагите. Всеки иска по своите възможности и разбирания да отпразнува или не добре – кой по-пищно, кой по-скромно, някои могат да направят и заем, защо пък и не, други могат да изберат да идат и дънки и тениска, и това е добре, чалга, рок, поп или рап – кой каквото сърцето му повелява да се весели. Ако учителите са били достатъчно добри могат да получат и серенада от щастливите зрелостници. Снимки и разплакани горди родители, слушащи речи и гледат детето им наредено с рокля или костюм,чудещи се как гарджето им толкова бързо изкласи, а утре от гнездото как бързо ще отлети. Матури, изпити и други борби…Букети, усмивки, кълна се и учителко любима.
Май месец е – време за балове, природата се събужда, заедно с нея и високоинтелектуалната, морална, аристократична, пунктуално-граматична, добре облечена, разбираща от висша мода, знаеща как да се забавлява, чалгата-не-погалвала- нежното-и-ухо – клакьорска, клюкарска, позьорска, духовно извисена същност на самопровазгласилия се селско-градски български интелегент. /Боже, как го написах!/. Да живее интелигенцията от Фейсбук, “Бг-драма/мама/“, знайни и незнайни майстори на интелектуалната мисъл, носеща в себе си вселенската мъдрост.
Това е на мода в хейтърството този месец – баловете и милите деца броящи до дванайсет / ехе, ама после какво ги чака/. После от юни иде лято.
Сега е благодатното време да почешат егото – да въздадат правда и морал и да налагат, и навалят, поцъквайки с език, накъде се запътило младото поколение. Някой трябва да е зле и да не струва. Кой, как е облечен, колко са голи девойките, чия рокля е торта, какви там пайтки блестят, чии гърди са отвън, чия коса е спагети, кой се е гримирал с очна линия до ушите. На кой колко струват дрехите, кой с каква е дошъл или не. Кой с екстеншъни, кой с хиалурон, на кой целулита отдалеч му личи и ходи като патица. И момчетата въобще не са пожалени – селски бекове, добре че поне, не са облечени с рокли и не носят с грим, иначе щяха да си го получат, вчерашни пикльовци, които се мислят за батки.
И са толкова вулгарни, че ако им чуеш приказките…, а те на техните години с кукли са си играли, какъв разврат и падение, деградация. Нищо не струват, вижте ги как са облечени – по дрехите ще ги познаем – неграмотни са, в душата им ще бръкнем – меркантилни и прости, само телефона им дай, бъдещето им ще определят – проститутки и бъдещи безработни, утайка… Това хейтене ми изскача на моята фейсбук стена, а пък как не ми изскочи и някой от даваните примери, май в две Българии живеем. По скоро клюкарки на мегдана, ама човеците си се чувстват добре когато поплюят.
Опомнихте ли се, къде живеем, хора? Тук аристократи има ли? Когато съдите някой за външния вид – поглеждали ли сте се в огледалото скоро, какво направихте вие за себе си, а за вашите деца? Изкарахте ли вашите снимки от бала – е, да, тази красавица, виж го този исполин неземен? Не сте ли се превърнал в някой сърдит чичка или мърмореща лелка, за това лечение няма – пък и кой да се погледне от страни? Тук само Бийтълс, Моцарт и джаз в тиха нощ се цени. А и хич не ми казвайте, че по душата посрещате, щото баш не е така. А и Виенски бал да видят пак ще намерят кусури.
Така ли възвисявате себе си? Сакън, тук духовна литература се чете, като почнеш от Луис Хей, Наталия Кобилкина и Петър Дънов.Цъкаш и гледаш злобно, времето да върви и колко на зле отиваме. Сякаш нямаше възможност нещо да промениш, нали?
Тези деца ще пораснат, да, и в живота на никой няма да бъде простено – от едно до дванайсет, но те са просто деца на своето време и своите забързани да изкарат някой лев родители, на целия модел, които им е бил наложен от обществото, от примерът за поведение, който им е бил даден и пример, който си и ти.
Май е, сега е на мода да си поплюете и по абитуриентите, за държавата, пътищата и всичко друго има време, то и
плюнките далеч не стигат…
Светлана Димитрова,
rabotatami.bg