Защита на трудови права Трудови права и задължения

Договор за придобиване на квалификация. Договор за ученичество. Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация


І.Договор за придобиване на квалификация – чл.229 КТ. Негов предмет са правата и задълженията на страните във връзка с придобиване на квалификация по определена професия или специалност от лице, което не притежава такава квалификация. Квалификацията, като понятие следва да се различава от образование. Под “квалификация” се разбира степен на знания и умения, равнище на такива за дадена придобита професия или специалност, а не придобиване на професия или специалност. Предполага се, че такива вече са придобити в образователната система.
Към момента на сключване на договора между страните не съществува трудово правоотношение. Няма пречка обаче, и между страни по трудово правоотношение да бъде сключен и договор за придобиване на квалификация. Това изрично следва от чл.234,ал.1 КТ . Обикновено договорът се сключва с оглед бъдещо възникване на трудово правоотношение между двете страни. С оглед именно на тази “далечна” цел са определени конкретните задължения и права на страните в чл.229, ал.2 и ал.3 КТ. Когато договорът се сключва между страните по трудово правоотношение между “работодател” по трудовия договор и “работодател” по договора за квалификация има знак за равенство. Същото се отнася за работника, той е “обучаем”.
Възможно е обучаемия да е малолетно или непълнолетно физическо лице (вж. чл.301 – 305 КТ), с оглед на което, при сключването на договора следва да е налице родителска (настойничество или попечителство) представителна власт уредена в чл.3 и 4 ЗЛС (вж. и чл. 72 и сл.СК, както и чл.109 и сл. СК относно настойничеството и попечителството).
По своята правната същност този двустранен, възмезден договор не е трудов, а облигационен, от типа на ненаименованите облигационни договори. Към него и особено спрямо виновното неизпълнение на задълженията, следва да намерят приложение общите разпоредби на ЗЗД и тези за гражданската договорна отговорност (чл.79 и сл. ЗЗД). Прието е в практиката договора да се сключва в писмена форма, макар че изрично не е посочено в закона (КТ, и ЗЗД). Няма определен срок, в който следва да се осъществят отношенията между страните по договора т.е. да се придобие квалификация. Срока на договора е обусловен от формата и продължителността на обучението, чрез която ще се придобие квалификацията. Ето защо той се уговаря в зависимост от всички други обстоятелства свързани с предмета на договора. Прекратяването на този договор може да се осъществи в условията на чл.236 КТ. ІІ.Договор за ученичество – чл.230, 231, 232, 233 КТ.
Предмета му е определен в чл.230, ал.1 КТ- работодателят да обучи ученика в процеса на работата по определена професия или специалност, а ученикът да я усвои. Ще подчертаем важната характеристика (за разлика от договорите по чл.229 и чл.234 КТ) е, че това става “..в процеса на работата..”. Съдържанието на договора включва взаимните права и задължения на страните във връзка с предмета на договора-чл.230, ал.2, 3 и 4 КТ , както и правата и задълженията им след обучението относно обезпечаването на работа по придобитата професия/специалност(вж чл.230, ал.3КТ). Страни по договора са „работодател” (по смисъла на §1, т.1 КТ) и „ученик”. Като имаме предвид анализа на чл.230, ал.1 и 4 КТ и употребените там изрази – “в процеса на работа”, “извършената работа”, “трудово възнаграждение” (вкл. и чл. 233КТ), очевидно договора е трудов с клауза за обучение – в процеса на работата се осъществява и обучението, което всъщност е целеният резултат от сключения договор. Без да е изрично установено с оглед съдържанието на чл.230-233 КТ, договорът за ученичество следва да се сключва в писмена форма. Законът въвежда ограничение по отношение срока на клаузата за обучение – то не може да продължи повече от 6 месеца (чл.230, ал.2 КТ). По отношение на времетраенето на трудовото правоотношение след завършване на обучението, по придобитата вече професия (специалност) законът също въвежда ограничение – 3 години. Отговорностите при неизпълнение на договора са уредени в чл.232, ал.2 КТ спрямо работодателя и в чл.232, ал.4 КТ спрямо ученика. Прекратяването и на този договор може да се осъществи съгласно чл.236 КТ.
ІІІ. Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация – чл.234, 235 и 236 КТ.
При този договор предмета е “..повишаване на квалификацията или придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация). Под повишаване на квалификацията следва да се има предвид придобиването на ново, по-високо ниво на упражняваната професия или специалност, по която се осъществява трудовото правоотношение между страните. Преквалификацията свързваме с придобиване на друга такава т.е. професия или специалност. Договорът урежда взаимните права и задължения на страните във връзка с предмета на договора-чл.234, ал.2КТ, както и правата и задълженията им след квалификацията(преквалификацията) относно обезпечаването на работа и отговорностите при неизпълнение – чл.234, ал.3КТ. Страни по този договор са работодател ( по смисъла на §1, т.1 КТ) и работник/служител, който в договора условно можем да наречем “Обучаем”. Страните по този договор са и страни по трудово правоотношение, което съществува паралелно и независимо от отношението по договора за повишаване на квалификацията(преквалификация). Няма пречка обаче договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация да се сключи и с лице което не работи-чл.235 КТ.
По своята правна същност този договор не е трудов, а облигационен от типа на ненаименованите граждански договори(вж.изложеното за договора по чл.229 КТ). Наличието на трудово правоотношение е предпоставка за сключване на този договор. Правата и задълженията по този договор се изпълняват извън работата по трудовото правоотношение (за разлика от договора по чл.230 КТ). Няма законен срок, в който да се осъществят отношенията между страните. Той би следвало да е обусловен от формата, чрез която ще се повиши или придобие нова квалификация. Поради това срока се уговаря в зависимост от всички други обстоятелства свързани с предмета на договора. И тук е необходима писмена форма, макар че това изрично не е уредено в КТ. Прекратяването на този договор може да се осъществи по реда на чл.236 КТ.

Коментари

коментирай