Преди началото на всеки сезон със сигурност въпросът, къде да работя, струва ли си да остана тук – стои пред хиляди българи, заети в сферата на сезонния туризъм. Туризмът в България, е един от най-развитите и доходоносни икономически сектори в последните години в страната . Тенденциите са да остане такъв – ние сме една от най-евтините и желани дестинации в Европа. Като такъв сектор, е нужен и най – голям човешки ресурс и се осигурява най-голяма заетост, възможностите за работа там са най-големи, защото има непрекъснато нужда от работна ръка.
Проблем, е голямото текучество на кадрите – работодателите масово не успяват да намерят качествена работна ръка, от една страна, а от друга работниците не са доволни от размера на възнаграждението, което получават и условията на работа.
Всеки работещ в сезонния туризъм, знае,че се работи приблизително 12 часа на ден, често само с един почивен ден. Бизнесът, разбира се, внася осигуровки само за осем часов работен ден. Останалите четири часа, дори в някои случаи и повече, остават неотчетени, и работниците – неосигурени, върху това което са изработили. Знаем и за проблема, че след приключване на сезона, често работникът не може да намери работа веднага и да се преориентира.
І. Какво следва да направи държавата да за да гарантира социалната защита на работещите.
Ние стигнахме до заключение, че сезонните работници, заети в сферата на туризма, държавата и работодателите биха спечелили, ако вземат предвид следното наше предложение :
Ако сезонът е 5 месеца при 6 дневна работна седмица имаме 125 дни.При работен ден от 12ч. имаме общо 1500 часа. , приравнено на 8 часов работен ден е равно на 188 дни. От тях се полагат 14 дни отпуск. Дотук се събират общо 202 работни дни.Осигурителните дни са общо 260 годишно. Тук трябва да се намеси държавата и работодателите, като се доосигурят работещите,за останалите дни до 260.
Защо – кой какво би спечелил – е най-важният въпрос,и какво би трябвало да се промени и направи? Какви законодателни промени би следвало да се инициират в трудовото и осигурително законодателство.
Решение:
1. Заплатата на сезонните работници да се определя за 8 часова заетост, при 5 дневна работна седмица ,като останалите изработени часове също се преизчисляват по формула и не се губят.
2. Сумите които са над основната заплата – изработените над осем часа, да бъдат привеждани към фонд, и Министерство на труда и социалната политика да бъде пряко ангажирано със създаването на такава система. Натрупаната сума бива изплащана след завършване на сезона до началото на новия.
3. Държавата гарантира изплащането на изработените часове, пропорционално през следващите месеци.
4. Работещият, да има право да работи и след сезона,като натрупаните суми не се губят и осигуровките да бъдат натрупвани.
Естествено идва и въпросът – кой и какво печели:
1.Работникът социална сигурност и гаранция, че с приключването на сезона, няма да остане без доходи и ще получи надработените часове пропорционално разпределени.
2.Държавата – ще бъдат изкарани на светло реализираните доходи от така наречения “сив сектор“. Ще се реши с минимум средства издръжката на близо петдесет хиляди потенциални безработни сезонни работници, като създава и взаимен контрол между трите страни.
3.Работодателят – лоялни работници, повишено качество на услугите. Кой работник, не би се съгласил при предоставената му социална сигурност да работи там.
ІІ. Работата е сезонна и няма целогодишна заетост – около пет – шест месеца, през зимния и летния сезон, в голяма част от случаите и по-малко. Работниците, остават неориентирани и се започва лутане и търсене отново на работа.
Решение:
Да бъде създаден единен информационен портал за бранша, където работодателите да бъдат задължени да публикуват всички работни места. Търсещите работа, да могат да се преориентират по-бързо, а самите работодатели, с оглед на това, а по-доброто развитие на бизнеса да публикуват работните места поне месец по-рано. Да бъда създадена единна база от данни за работниците, които доброволно да се включват там. По този начин се улесняват и работодатели и работещи.
ІІІ.Ниско заплащане – знаем, колко е минималната работна заплата, и въпреки полагания труд, той не е оценен адекватно, да не говорим и за това, че работниците се осигуряват масово върху по – нисък доход.
Решение:
Ниското заплащане е проблем на работодателя,защото това води до ниско квалифициран персонал,ниско качество на услугата и отлив на туристи. Качественият кадър, знае къде да потърси работа и се оценя адекватно.
ІV. Липсва връзка между професионалните гимназии и университетите ,от една страна, с работодателите от друга – само 20% от всички, завършващи висше образование в сферата на туризма, работят по специалността си. И учащите и бизнесът, не са доволни от качеството на образованието, което се предлага в професионалните гимназии и и университети, и двете страни са губещи. Знаем, колко време и усилия са нужни, за да се подготви един добър кадър, и ако не получи адекватно възнаграждение, стъпвайки на пазара на труда тук, лесно ще намери реализация извън страната.
Решение :
Трябва да бъде въведено на дуално обучение в училищата. Основната част от обучението, на учащите в сектора на туризма, трябва да бъде в реална работна среда при одобрени от министерство на образованието работодатели. За да имаш обучен, качествен персонал трябва да си платиш – браншът следва да вземе активно участие във финансирането и управлението на професионалните училища и университетски специалности.
Ниско заплащане, ниски цени, немотивирани работници – не правят туризъм. Нека не забравяме, че и работодателите, и работниците, и държавата са отговорни за развитието на туризма в България. Работата се върши от живи хора, и е необходимо те да бъдат мотивирани да останат в страната, да работят тук, и да са подобаващо възнаградени за труда си. Реформа е необходима, за да има стабилно развитие, да се запази като водещ, развиващ се сектор, а и да продължава да осигурява препитание на хиляди наши сънародници.
rabotatami.bg,
Валентин Димитров
снимки: Интернет